Инди книги

Избрани цитати от Харуки Мураками – част 2

Цитати 1Q84 Мураками

Продължаваме нашата поредица с впечатляващи цитати и кратки откъси от творчеството на японския писател Харуки Мураками, чиито герои са известни с уединения си и ексцентричен начин на живот.

В Част 1 включихме цитати от  „Спутник, моя любов“ и „Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“, а днес ще се спрем на сюреалистичния хаос, наречен „1Q84“. На български трилогията излезе през 2012 г. под печата на изд. „Колибри“.

Цитати:

1Q84 -книга 1
1Q84 -книга 2
1Q84 -книга 3

Цитати от „1Q84“, книга 1


Издателство: „Колибри“. Превод: Венцислав К. Венков.

корица 1Q84 книга 1

 „А след като постъпите по такъв начин, възгледът ви върху ежедневието може и леко да се промени. Нещата може да започнат да ви изглеждат малко по-различни в сравнение с миналото. И аз лично съм имал подобно изживяване. Но не се подлъгвайте по външните признаци. Реалността винаги е само една.“

 * * *

„Нещата, които са ми съвсем ясни, изобщо не ме вълнуват. Съвсем естествено.“

* * *

„Имаше си здраво изградени убеждения както за хората, така и за книгите; творбите и индивидите, които не понасяше, бяха далеч по-многобройни от онези, които търпеше. И, което не е никак изненадващо – много повече хора го мразеха, отколкото имаха добро мнение за него. А той точно това целеше. Според Тенго Комацу обичаше самотата. И, изглежда, изпитваше удоволствие от откритата омраза. Комацу бе твърдо убеден, че проницателната мисъл никога не е рожба на комфортния живот.“

* * *

„Когато си останеше у дома, Тенго обикновено пишеше от мига на ставането сутрин до свечеряване. Нищо друго не беше нужно на щастието му освен писалката му „Мон Блан“, синьото мастило и стандартните страници за ръкописи – листа, разграфени на 400 празни квадратчета, готови да приемат 400 йероглифа.“

* * *

„Умните президенти обикновено стават мишена на наемни убийци, поради което по-интелигентните хора, изглежда, правят всичко възможно да не бъдат избрани.“

* * *

„В крайна сметка – каза приятелката му – човек се чувства по-добре не като част от изключеното малцинство, а като участник в изключващото мнозинство. И си вика: „Ох, добре че не съм аз“. Винаги е било така – във всички периоди и във всички общества. Принадлежиш ли към мнозинството, спестяваш си мисленето за куп неприятности.“

* * *

„И ще го нарека 1Q84, реши Аомаме. Като Q ще означава Question mark – въпросителна. Защото е свят, който е под въпрос.“

 * * *

„Често си задаваше въпроса: какво всъщност значи човек да е свободен? Дори да избягаш от една клетка, не попадаш ли просто в друга, по-голяма?“

* * *

„- Ама хич ли не те е страх? – попита Аюми.
– От кое да ме е страх?
– Как от кое? Ами ако пътищата ви никога не се пресекат? Случайна среща, разбира се, не  е изключена и искрено се надявам, че ще се случи. Честно ти казвам – заради самата теб. Но реално погледнато, би следвало да отчетеш, че съществува огромната вероятност изобщо да не го срещнеш повече. Или ако го срещнеш, да се окаже, че вече е женен за друга. И че вече има две деца. Не съм ли права? И тогава ще ти се наложи цял живот да живееш сама, без никога да се събереш с единствения човек, когото си обичала на този свят. Не те ли плаши такъв вариант?
– Може и да ме плаши – каза. – Но поне има някого, когото обичам.
– Дори ако той никога не те е обичал?
– Обичаш ли някого с цялото си сърце – и само един човек да е, значи не живееш живота си напразно. Дори никога да не успееш да се събереш с този човек.“

Купи първата книга от трилогията „1Q84“ с отстъпка от E-zona.bg

Цитати от „1Q84“, книга 2


Издателство: „Колибри“. Превод: Венцислав К. Венков.

корица 1Q84 книга 2

 „След като преминете определена възраст, животът се превръща изцяло в процес на постоянна загуба. Нещата, които са били определящи в живота ви, започват едно по едно да ви се изплъзват от пръстите, така както зъбите се ронят от гребена. А на тяхно място се появяват единствено безстойностни имитации. Всичко изчезва едно по едно – и физическата ви сила, и надеждите, и мечтите ви, и идеалите, и убежденията, всички значения и, пак повтарям, хората, които обичате. Някои предварително обявяват заминаването си, други просто изчезват някой ден внезапно, без предупреждение. А заминат ли си, връщане назад няма. И търсенето на заместители никога не е успешно. Всичко е страшно болезнено – все едно с нож ви режат. И вие скоро ще станете на тридесет, господин Кавана, а това ще рече, че отсега започвате да навлизате постепенно в залеза на своя живот, тоест да стареете. И вероятно вече започвате да схващате онова болезнено усещане, че губите нещо, нали?“

* * *

 „И сякаш за да отдели с ограда фаталната празнота у себе си, бе създала слънчевото момиче, в което се бе превърнала. Но ако човек обелеше многото декоративни пластове от егото, което си беше изградила, щеше да открие под тях една бездна от нищо и пораждащата се от това неутолима жажда. И макар да се бе мъчила да я игнорира, тази бездна от нищото й се бе стоварвала периодично – в някой самотен дъждовен следобед или призори, когато я е събуждал някой кошмар. И в такива моменти е имала нуждата някой – който и да било – да я прегърне.“

* * *

„Аз съм захвърлен насред океана в нощната тъма човек, който се носи на повърхността съвсем сам. Протягам ръка, но около мен няма никого. Провиквам се, но никой не ми отговаря. Не съм свързан с абсолютно нищо.“

* * *

„Писна и да живея сред омраза и обиди – продължи Тенго. Писна ми да живея, без да мога никого да обичам. Нито един приятел си нямам. Нито един! А най-лошото е, че и себе си не мога да обичам. Защо? Защо не мога да обичам себе си? Защото не съм способен и другиго да обичам, затова! Човек се учи да се обича, като просто обича друг и бива обичан от друг. Разбираш ли какво ти говоря? Човек, който не може да обича друг, не може да обича истински и себе си.“

* * *

 „Щом не го разбираш без обяснение, и с обяснение няма да го разбереш.“

* * *

„Нещата се виждат по-добре на тъмно. (…) Но колкото по-дълго останеш на тъмно, толкова по-трудно ти е да се върнеш към надземния свят, където е светлината. В определен момент се налага да спреш.“

* * *

„Повечето хора не търсят доказуеми истини. Както сама отбелязахте, истината често се придружава от силна болка, а малцина са онези, които се стремят към болезнени истини. Хората се нуждаят по-скоро от красиви, утешителни истории, които привидно дават някакъв смисъл на живота им. И точно тук е произходът на религията.“

* * *

„На този свят няма абсолютно добро и абсолютно зло – рече мъжът. – Доброто и злото не са някакви фиксирани, стабилни стойности, а постоянно си сменят местата. Само за една секунда доброто може да се превърне в зло. (…) Най-важното е да се поддържа равновесието между постоянно движещото се добро и зло. Наклониш ли се прекалено в едната посока, много ще ти е трудно да поддържаш действителен морал. В този смисъл доброто е в самото равновесие.“

* * *

„Животът е пълен с изненади: никога не знаеш какво ще ти се наложи. И единият от начините да се справиш с тези изненади е да си переш по-често пижамата.“

* * *

„Не може да бъде, мислеше си Тенго. Каква е тази реалност, която имитира литературна творба?“

* * *

„Искам да се напъна до границата на възможностите си и ако нищо не се получи, ще се откажа. Но ще правя всичко по силите си до горчивия ми край. Така съм свикнала да живея.“

Поръчай продължението на „1Q84“ с намаление от E-zona.bg

Цитати от „1Q84“, книга 3


Издателство: „Колибри“. Превод: Венцислав К. Венков.

корица 1Q84 книга 3„Когато човек прекара дълго време под напрежение, може и да не го забележи сам, но нервите му се превръщат в един опънат ластик.“

* * *

„Самотата се превръща в киселина, която разяжда отвътре.“

* * *

„Винаги съм разполагал с нужните ми джобни пари. Но и на мен като на Тенго и Аомаме ми се наложи да уча като луд, за да вляза в престижен университет и да изкарам изпита за адвокатската колегия. Нямах време за развлечения като останалите ми съученици. Налагаше да се лишавам от светските удоволствия – не че поначало имах кой знае колко възможности за такива – и да се съсредоточавам изцяло върху учението. Затова бях заседнал постоянно между чувството за непълноценност и това за превъзходство. И често се сравнявах с Расколников, с тази разлика, че така и не срещнах своята Соня.“

* * *

„Може би най-простите неща наистина най-трудно се измислят. Както се казва, човек не вижда онова, което става тъкмо под носа му.“

* * *

„Убедена бях, че съм специален човек. Но времето отнема постепенно от живота. Човек не умира чак когато му дойде времето. А умира постепенно отвътре. Докато дойде денят за изравняване на сметките. А този ден е неизбежен. Неминуемо плащаш цената на онова, което си получил.“

* * *

„Изпитвам чувството, че изживявам чужд сън. Че с автора споделяме едновременно мислите си. Само че не мога да схвана какво значи „едновременно“. Хем мисленето ни е сходно, хем между двама ни съществува значителна пропаст.“

* * *

„Куп неща не умея, дето се отдават на обикновените хора: нито тенис мога да играя, нито ски мога да карам. Нито да работя във фирма, нито да издържам щастливо семейство. Но пък има и неща, които повечето хора не могат, а аз мога. При това безкрайно успешно. Като не очаквам нито аплодисменти, нито да ми пускат монети. Държа обаче да демонстрирам на света на какво съм способен.“

* * *

„Не е ли по-добре всеки от нас да съхрани скрито желанието си да види другия, без да го осъществи? Така надеждата в сърцата ни няма да умре. Ще си остане дребно, но жизненоважно пламъче, което топли душите ни. Пламъче, което да държиш в шепите си, за да не го угаси вятърът – пламъче, което бурните ветрове на реалността лесно ще потушат.“

* * *

„Все пак сме имали нужда от време, за да осъзнаем колко самотни сме били наистина.“

Поръчай трета, последна част от поредицата „1Q84“ с отстъпка от E-zona.bg

Виж още: Официален трейлър на поредицата 1Q84 (САЩ)

Котка чете Харуки Мураками 1Q84

За автора

Аватар за Екип на Indie Beaver

Екип на Indie Beaver

Екипът на Indie Beaver (иначе казано, дружинката от шантави инди-бобърчета) е ръководен от желанието за любителско оценяване на различни стилове и жанрове в инди изкуството. Не претендираме за изчерпателност и професионален критичен поглед. Всичко, написано от нас, е на база искреното ни мнение като фенове и потребители.
За нас е удоволствие и привилегия да споделяме инди реалността с теб, читателю!

Коментирай

2 × пет =