Стрели без посока

Слънцестоене

Слънцестоене. Морски фар в северен Уелс.
Снимка: ©
Аватар за nevsmile
Автор: nevsmile

Слънцестоене – лятно и зимно. Най-дългият ден на лятото, неговият абсолютен апогей, бележи и началото на бавната му смърт. В мига, в който денят достигне кулминацията на продължителността си, мракът бавно започва да поглъща светлината, докато настъпи най-дългата нощ – царството на Зимата. А сетне идват времена, в които утрото започва става все по-силно и унищожава спомена за мрака. Лятото и зимата не се страхуват да са силни, дори когато знаят, че е временно. Те просто трябва да Бъдат.

Същото е и с щастието – трябва да започнеш да го изживяваш, за да можеш да го загубиш.

Ето ти и друг паралел –  с всеки изминал ден хората, които обичаш, се доближават към смъртта си.

Краят е неизбежен, дори и в началото. Знаейки, че болката от загубата е неминуема, защо не си позволиш да направиш това, което искаш?

Ще започне и ще свърши, но поне ще бъде.

За автора

Аватар за nevsmile

nevsmile

Маркетинг специалист по професия, индивидуалист по душа. Обича да търси скритите перли в инди културата. В iPod-a й ще откриеш поне 1431 песни, за които изобщо не си чувал/а. Харесва и се увлича по хипстър стила, но очилата й са си съвсем истински. Пише кратки разкази, води си хаотичен дневник и мечтае да издаде роман.
Създател и главен редактор на сайта IndieBeaver.com

Коментирай

три × 5 =