Гост-рубрики

Трансджендър дисфория блус

Лаура Джейн Грейс
Аватар за Mittens XVX
Автор: Mittens XVX

„Трансполовост“ е общ термин, който се налага и в нашия език, за да опише хората, чиято небиологична полова идентичност (чувството, че си мъж, жена или „джендъркуиър“ – нито едно/и двете) се различава от поставения им скоро след тяхното раждане (биологичен) пол. Докато на английски за биологичен пол се използва думата “sex”, а за небиологичен „gender”, то в българския и други езици се използва само думата „пол“ и едва с навлизането на чуждиците „джендър“ или „куиър“ започна да се говори дори за самото съществуване на хора с разнообразна полова идентичност.

Както може да предположим, обществото ни (и не само нашето) все още има огромни предразсъдъци по отношение на тези неща и въпреки че все повече публични личности се разкриват като трансполови, стигмата към тях продължава да бъде масово явление. Сферата на изкуствата като че ли е мястото, където хората с различна идентичност могат най-лесно да бъдат себе си, а сред примерите се нарежда режисьорът Лана Уашовски, която не се беше разкрила с хитовия филм „Матрицата“, но вече е горда транссексуална жена, продължаваща да продуцира огромни холивудски продукции със своя брат Андрю.

Трансполовите хора са горди участници на музикалната сцена от десетилетия. Най-популярното име в нашата страна като че ли е победителката от Евровизия Кончита Вурст, която става обект на отвратителни нападки и „шеги“, но лично за мен е по-важно какво се случва в независимата „инди“ или „алтернативна“ музикална сцена, където трансполови и изобщо ЛГБТИ хора са направили и продължават да правят наистина запомнящи се неща.

Лично за мен най-вдъхновяващият инди музикант беше пънк иконата Сара Кирш, която за съжаление почина от коварно заболяване през 2012 г. Pinhead Gunpowder (първата група на Били Джо от Green Day), John Henry West, Fuel, Sawhorse, Navio Forge, Torches To Rome, Please Inform The Captain This Is A Hijack и Baader Brains са само някои от невероятните хардкор пънк групи, в които Сара участва в през годините, освен че пише за редица независими списания, подкрепя сцената по всевъзможни начини и участва в различни активистки дейности и социални инициативи.

Transgender Dysphoria Blues


Същата година, когато Сара умира, носещият до тогава името Том Габел вокалист на една от най-популярните пънк рок банди в последните години Against Me!, се разкрива като транссексуална жена и приема името Лаура Джейн Грейс.

“You’ve got no c*nt in your strut
You’ve got no hips to shake
And you know it’s obvious
But we can’t choose how we’re made”

– “Transgender Dysphoria Blues”, Against Me!

Лаура вдъхновява хиляди хора по света и през 2014 г. бандата издава своя шести албум „Transgender Dysphoria Blues”, който разказва за лирически герой – трансполова жена, която не е приета от своето семейство и се въвлича в тежък живот на полова дисфория (печалното чувство на несъответствие между биологичния и небиологичния пол) и последиците от нея: проституция, депресия, злоупотреба с наркотици и самоубийство. Подобен мрачен сценарий става реалност за притиснати от своята среда хора, които нямат късмета нито да бъдат приети такива, каквито са, нито да изразят своите идеи и мнение чрез изкуство, както прави Лаура със своята музика.

Лаура Джейн Грейс продължава да използва своята популярност, за да говори в безброй интервюта за опита си преди и след прехода, за ежедневната заплаха от отхвърляне, подигравки и насилие, както и за нейния пънкарски гняв срещу обществото, което продължава да се отнася брутално към хората, които не се вписват в определени социални норми и стереотипи.

Политическите идеи, които вървят ръка за ръка с пънк музиката, винаги са били свързани с унищожаването на всички социални стигми и социално-полови роли. И като пънк артист Лаура със сигурност не желае просто да се появи на сцената с „женски“ дрехи и външен вид, преминавайки от стереотипна кутия A към кутия B. За нея е важно хората да разберат проблемите на трансполовите хора, които идват от всички социални прослойки и как тяхната дисфория се отразява върху собствените им животи и тези на близките им. Неоспорим факт е, че има цял един огромен свят на джендър и полови различия, за който обаче съзнателно много хора искат да останат слепи и да мерят и съдят останалите според собствената си кутийка.

В интервютата с Лаура, които съм гледал или прочел обаче, самите журналисти я питат за нейните преживявания преди и след „смяната на пола“, което оставя грешното впечатление, че това е нещо, което става изведнъж. Всъщност става въпрос за един непрестанен процес и Лаура казва, че все още не се смята за човека, който е и иска да бъде, но вече е поела по пътя на откриването на все повече и повече неща за себе си и за женствеността, което е много повече от това един човек да започне да се гримира, да носи рокля или дори да приема хормони и да си направи операция за промяна на гениталиите.

Като заключение бих казал, че полът при хората не би трябвало да е нещо определяно от биологията, обществото или който и да е авторитет. Всеки човек е такъв, какъвто се чувства, и не спира да открива истинската си идентичност, докато е жив. Статията спокойно може да завърши тук, но вместо с позитивен край колко е готина Лаура и колко добри са албумите на Against Me!, бих искал да поставя началото на дискусия относно всички стереотипи и погрешни схващания относно трансполовите хора. И лошото е, че тези погрешни схващания намират почва дори в официалната наука. Надявам се следващите няколко параграфа да не бъдат схванати като урок по биология, тъй като дори не съм завършил нещо свързано с биология или медицина, а като основа за повече разбиране и желание за разбиране на пола във всичките му негови проявления.

Биологичният пол може да бъде подвеждащ


При хората наблюдаваме четири зони на полов диморфизъм: според физическите черти, според хормоните, според хромозомите и според гаметите.

Дискриминацията на хора според физическите им черти е нещо толкова субективно и изкуствено, че дори няма смисъл да се впускаме в допълнителни обяснения. Физическите черти на различните хора се различават толкова значително, че всеки, който реши да отнеме правото на самоопределение на всеки един индивид и ги вкара в категорията на „мъж“ или „жена“ според своите собствени изкривени критерии, значи просто има задръстеното и консервативно мислене на „исторически случилия се човек“. Това понятие е въведено от писателя-фантаст Атанас П. Славов и се използва за хората, които са свято убедени в границите на своето „аз“ (биологическото им тяло), а всякакви твърдения на науката за социалната природа на ума за тях са празни приказки. За тях в Библията (или друга „свещена“ книга) са описани дори и черните дупки, а мъжът винаги си е мъж, т.е. хищник и воин, а жената рядко нещо повече от жена, т.е. самка за раждане. Според Наско „историческия човек“ също така бързо достига тавана на своята възможност да разбира света и бързайки да опрости представите си за него е фанатично убеден, че ако неговата политическа или религиозна доктрина надделеят над другите, „светът ще се оправи“. Съответно е готов на всякакви действия срещу тези, които не споделят модела му – в това число хората с различна полова, сексуална и друга идентичност от „общоприетата“… С други думи, всеки, който съди останалите според развитието на техните гърди, окосмяване, форма на тялото и пр., може да намери себе си в категорията на „исторически случилите се“ хора, според чиято логика сигурно милионите жени, на които хирургически са им били премахнати гърдите заради рак на гърдата, вече не са жени.

Репродуктивната система също не е еднаква при всички хора. Някои могат да имат уголемени клитори, микропениси, вътршни тестиси, вагинален агенезис, частично устроена вулва или дори няколко или всички тези заеднo и заради формирането на такива гениталии тези интерсекс хора стават обект на хирургически операции без тяхно съгласие, нежелано хормонално лечение, социални стереотипи и принудително поставяне на мъжки или женски пол, тъй като интерсекс хората не могат да бъдат такива в своя акт за раждане и документи за самоличност. Наричайки тези вариации на гениталиите „дефекти“ или „отклонения от нормата“, де факто се налагат всички тези изкуствени маркери за определяне на нечия мъжественост или женственост. Но дори и без да имаш такива „нетипични“ гениталии, репродуктивната система бива манипулирана и изменяна от модерната медицина поради травми или функционални проблеми.

Престава ли някоя жена да бъде жена, когато й бъде премахната матката? Когато й бъдат изрязани яйчниците? Или някой да бъде мъж, когато бъдат премахнати тестисите? Например когато поради някаква причина бъде затруднена тяхната функция и се наложи да бъдат премахнати оперативно? Ако някой реши, че не иска да бъде физически баща/майка и се подложи на вазектомия/хистеректомия? Вече не е мъж или жена?

Хормоналното разделение между мъже и жени се основава на хормоналните функции и нивото на тестостерон или естроген, а още и в зависимост размера на гаметите; ако нямаш гамети, технически не си нито мъж, нито жена. Тези неща изискват доста по-задълбочени знания, затова рядко се използват от хомофобите и трансфобите, така че когато дискриминацията на база физически черти не върви, те се обръщат към хромозомите.

Матката е хирургически премахната, няма проблеми. Човекът все още има XX хромозоми, значи е жена. Само че нещата не стоят винаги така. XX и XY са спусъци за физическото развитие на индивида. Трябва да се отбележи, че има и други хромозомни структури освен тези двата, преди всичко обаче те си остават само спусъци за проявление на част от съхранените гени, които могат да се проявят или да не се проявят.

Хормоналната терапия, различни външни фактори, сред които дори храната и въздуха, могат да променят пътеките, по които се проявяват различните гени. И дори може да видим XX хетеросексуални и абсолютно „мъжествени“ мъже, както и такива XY жени, които по нищо не се различават физически и психически от своите братя и сестри с „правилни“ хромозоми, но разкривайки своята хромозомна структура могат да бъдат подложени на същите стереотипи и дискриминация като транссексуалните хора, без дори да нарушават стандартната теория за половия диморфизъм. Теория, която идва от ранната биология, силно повлияна от бинарните, патриархални, консервативни и класови теории, които доминират по това време. Както науката е била използвана за потисничество над хората с различна от хетеросексулната ориентация, които са били смятани чак до втората половина на XX век за психично болни, така съвременната наука все още робува на догми, за да потиска интерсекс и транссексуалните хора.

Биологичният пол може да бъде изключително важен от медицинска гледна точка, тъй като телата на хората от различен биологичен пол реагират различно към определени неща, но дори проявяването на определени генетични маркери не означава 100%, че някой е мъж или жена.

Биологичният пол има смисъл единствено в медицината и науката, когато се изследват и класифицират различни животни (в това число и човека) в техния биологичен аспект, но никой не бива да си позволява това да бъде използвано срещу теб и твоята идентичност; идентичността е как чувстваш себе си, а не някакъв сбор от гениталии, хромозоми и гамети.

Кажи ми, кое е грешното?

За автора

Аватар за Mittens XVX

Mittens XVX

Създател на международното Интернет списание за хардкор/пънк DIY Conspiracy. До 2012 г. издава "Tigersuit Zine" - българско списание за независима музика и алтернативни идеи.
Гост-автор в IndieBeaver.com.

Коментирай

пет × 2 =