Гост-рубрики

Философия на камъчетата

Философия на камъчетата - гост-рубрика

Днес разказах на един от най-близките си хора житейската си философия, а именно тази на камъчетата.

Не, в главата ми тази философия никога не е имала конкретна форма, била е само абстракция и усещане. Но се опитах да я облека в думи. За да предам усещането, което ми дарява. За мен думите са като дрехи. Усещането е сякаш буквално обличам цветовете, светлината и бездната в думи.

Преди да доверя тайната си вяра, нужно бе да отбележа, че за много хора съм странна. Е, може би малко луда дори. Това най-меко казано.

Търсех думи – форма за вътрешното си усещане. Какво целях ли? Да вдъхна надежда. Вяра. От тази, която непрестанно нося със себе си. Дори в най-тъмните ми моменти тя е все още там, спотайва се в някое кътче на душата ми и чака момента да се провикне. Силно.

Та – камъчетата.

Помолих това безпределно добро момиче да си представи камъчета. От онези, морските, галени от морските води в продължение на много време. Два цвята са моите камъчета – бели и черни. Какво символизират ли? Доброто и лошото, което чака да ни се случи.

Аз вярвам в баланса. Вярвам, че камъчетата са равни на брой – тези, белите и черните. Може би малко тривиално сравнение за добро и лошо, но не това е важното.

„Представи си кутия“, я помолих. Прозрачна. Стъклена. С черен кант по ръба. В тази кутия да сложим моите камъчета. С техния баланс.

Моето верую, видиш ли, е че всъщност тези камъчета падат от кутията и влизат в живота ни, по механизма на пясъчен часовник. Ала не се редуват. Ако сега падат повече черни камъчета, не се отчайвай. Повече бели ти остават значи. И чакат да ти се случат.

Ако вярваш в доброто, мисля аз, и то вярва в теб. Белите камъчета, видиш ли, са като бяла мъгла, която се разпръсква около теб, когато те тупнат на главата ти. Като пух. Като сияние. Като положителен облак. А черните – те просто трябва да се случат, за да ти дадат време да повярваш в белите и да ги оцениш повече. Надеждата дава сила на белите камъчета, придърпва ги. Нашепва им. Разказва им за доброто в теб, когато тъмата се опитва да те завладее. За борбата ти. За истинността ти.

А ако повече бели камъчета са ти се случили…Ами тогава, а и не само тогава, силата им ти дава вяра, а вярата ти им дава сили, за да могат да променят цвета на останалите. Да ги превърнат черните камъчета в бели.

Затова вярвай и не се отказвай…от белите камъчета в бялата, прозрачна кутия.

(Публикувано за първи път на страницата на „Облечени с думи“)

За автора

Аватар за Лидия Конецовска

Лидия Конецовска

Лидия е гост-автор на IndieBeaver.com. По образование е инженер-дизайнер, а в момента работи в сферата на графичния дизайн. В свободното си време чете големи книги ("Колелото на времето"!) и ходи на танци (салса и бачата!). Слуша всякаква музика, като топ фаворити са Linkin Park и новата й страст Romeo Santos.
Проявява талант в писането - произведенията й са пропити от осмислена емоция и оригинални метафори.
Още от Лидия можеш да прочетеш на Facebook страницата й "Облечени с думи".

Коментирай

седемнайсет − три =