Инди книги

Избрани цитати от Алесандро д’Авения

Цитати Алесандро д'Авения

Литература за мечтатели – така най-лесно можем да определим творчеството на младия италиански писател Алесандро д’Авения. По професия училищен преподавател, д’Авения вече има зад гърба си четири издадени книги, преплитащи идеализъм и разочарование, искряща радост и бездна от болка. Елегантните метафори, криещи се в почти всеки параграф, ни подтикнаха да подберем най-добрите цитати от двете вече преведени на български език заглавия на автора, а именно: „Бяла като мляко, червена като кръв“ („Bianca come il latte, rossa come il sangue“) и „Перла в мидата“ („Cose che nessuno sa“).

„Бяла като мляко, червена като кръв“ съчетава на пръв поглед несъвместими теми: първото младежко влюбване се сблъсква със смъртта.
16-годишният бунтар Лео има една мечта и тя е Беатриче от горните класове да го забележи. Това, което той самият не забелязва, е бялото в червената кръв на иначе съвършената Беатриче, която никога не отговаря на съобщенията му…

„Перла в мидата“ пък противопоставя три гледни точки – две преждевременно пораснали деца, познали твърде рано скръбта, изнасят урок на своя учител-мечтател, ескапист в света на мастилото и мъртвите поети.

Ще откриеш ли и свои мисли в цитатите по-долу? Предизвикваме те да прочетеш страницата докрай!

Цитати от „Бяла като мляко, червена като кръв“


Издателство: „Обсидиан“. Превод от италиански: Любомир Николов

Бяла като мляко, червена като кръв„Всяко нещо е цвят. Всяко чувство е цвят. Тишината е бяла. Всъщност не понасям белия цвят — той няма граници. Бели нощи, бели петна в паметта, да развееш бялото знаме, да предадеш бял лист, бял кичур в косите… А и бялото дори не е цвят. Не е нищо, също като тишината. Едно нищо без думи и без музика.“

* * *
„Червени коси, които сякаш събуждат зората, щом ги разтръска. Малко думи, но право в целта. Ако беше филм… не, още не е измислен такъв жанр. Ако беше аромат — пясък в ранно утро, когато плажът е сам с морето. Цвят? Беатриче е червеният цвят. Както любовта е червена. Буря. Ураган, който те отнася. Земетресение, което разбива тялото ти на парчета. Така се чувствам всеки път, когато я видя.“

* * *

„Историята е врящ казан, пълен с осъществени проекти на хора, които са станали велики, защото са имали смелостта да претворят мечтите си в реалност, а философията е тишината, в която се раждат тези мечти. Макар че понякога мечтите на тези хора са се превръщали в кошмари, особено за ония, които са плащали сметката. Когато не се раждат от тишината, мечтите стават кошмари.“

* * *

„Влюбен съм, а когато си влюбен, безсъницата е най-малкото, което може да те сполети. Дори най-мрачната нощ става червена. Из главата ти бушуват толкова много неща, че искаш да мислиш за всичките едновременно, а сърцето не ще да кротува. И кой знае защо, всичко ти се струва красиво. Животът е същият както преди, със същите неща и същата скука. Но влюбен ли си, става огромен и съвсем друг.“

* * *

„Мечтателя казва, че мечтите ни са скрити в нещата, които срещаме наистина, онези, които обичаме някое място, някоя страница, филм, картина… мечтите са ни подарък от великите творци на красотата.“

* * *

„Да изпепелиш сънищата. Да изгориш мечтите — това е тайната на окончателното унищожение на враговете, та да не намерят сили да се изправят отново и да започнат от нулата. Да не мечтаят за красотите на своите градове, да не мечтаят заедно с чуждите разкази, тъй пълни със свобода и любов. Да не мечтаят за нищо. Ако не позволяваш на хората да мечтаят, ти ги превръщаш в роби.“

* * *

„Чувствам се като грешка — правописна грешка. Като двойна съгласна, където не й е мястото. Едно мазване с бялото, и изчезвам както всички грешки. Листът остава бял, чист и никой не вижда болката, скрита под белия слой.“

Цитати от „Перла в мидата“


Издателство: „Обсидиан“. Превод от италиански: Любомир Николов

Перла в мидата - корица„Вятърът. Не го виждаш, не го чуваш, докато не срещне препятствие, както всички вечни неща. Дори морето изглежда безгранично, но пее само когато намира граници — удря се в кил и се превръща в пяна; стига до брега и се превръща в прибой. Красотата се ражда от границите. Винаги.“

* * *

„Една книга може да съдържа целия световен хаос, но страниците й са съшити и номерирани, така че хаосът не излиза оттам.“

* * *

„Единственият начин да открием своята история е като опознаем историята на други хора — реални и въображаеми. И ще направим това чрез литературата. Само който чете и слуша чужди истории, открива своята.“

* * *

„Нищо не подхранва ума така, както онова, което му доставя удоволствие. (…) Единственият начин да учиш е чрез радостта.“

* * *

„Той не беше като онези примерни мухльовци, които се правят на вода ненапита, а тайно вършат какво ли не и дори плащат на момичетата. На думи подкрепяха правилата, но тихомълком ги нарушаваха, което беше най-тъпият начин да ги приемат. За него правилата не съществуваха и точка. Кой казваше, че трябва да гони добри оценки? Да го изпитват? Да прави кариера? Животът бе чиста анархия, а инстинктът за самосъхранение — единственият приемлив ред сред всеобщия хаос.“

* * *

„Другите се разсмяха, но не злобно, а по-скоро плахо и колебливо, сякаш искаха да се скрият в групата и да се равняват по някого, за да се чувстват защитени от собствената си незначителност.“

* * *

„Учителят не принадлежеше на тази тълпа; той бе част от тълпата на своите автори и мястото му беше сред техните страници, където нямаше скука, анонимност, рутина.“

* * *

„Ако не вложиш сърце в онова, което ти предстои, няма да успееш в живота. Трябва да обичаш нещата, които правиш. Всеки сладкиш има своя история: за кого го приготвяш, какво изпитваш, докато го правиш… всяко нещо влиза в ръцете ти и докато го замесваш, мислиш с ръцете, обичаш с ръцете, създаваш с ръцете.“

* * * 

„Трябваше да се обновят думите, описващи любовта, за да бъде освободено човечеството от робството на метафорите. Дори и той всеки ден си създаваше броня, за да се защити от живота, вместо да го приеме такъв, какъвто е, защото не можеше да понесе неговия мирис и простия факт, че животът се лекува само с живот.“

* * *

„Обичта се подхранва по-скоро от разстоянията, отколкото от близостта, а прекалената близост я задушава. Само който може да иска още и още остава влюбен. Който притежава, скоро започва да желае нещо друго… По-щастлива е любовта в мечтите, отколкото две четки за зъби в една и съща чаша.“

* * *

„По-добре да стоиш далеч от живота, иначе може да се заразиш с грозотата му.“

* * *

„Литературата те кара да бъдеш на „ти“ със своите мисли и да разбереш дали са наистина твои.“

* * *

„Ти си като онези книги, които всички четат, защото така трябва — „не може да не си я чел!“, — но който е стигнал до края, не смее да каже „тази книга не ми даде нищо“, за да не се изложи. Аз обаче го казвам! Ти не ми даваш нищо!“

* * *

„Тъмнината убива носталгията. А мечтите ги взимам от звездите: тяхната свобода и красота мога да си позволя.“

* * *

„Хората са направени от светлини и сенки. Докато не опознаеш сенките, не знаеш нищо за човека. Опитвай се да виждаш сенките преди светлините, иначе ще останеш разочарована.“

* * *

„Когато на улицата видиш някой да се спъне и падне, ако си далеч, избива те на смях. Но ако се приближиш и видиш изкривеното от болка лице на човека, който не може да стане, спираш да се смееш и ти се доплаква. Сцената е една и съща, ти си един и същ, човекът е един и същ. Промяната е само в разстоянието.“

Ако цитатите са ти допаднали, сподели ги с приятели чрез бутоните по-долу (със сигурност ще впечатлиш някого)!

За автора

Екип на Indie Beaver

Екипът на Indie Beaver (иначе казано, дружинката от шантави инди-бобърчета) е ръководен от желанието за любителско оценяване на различни стилове и жанрове в инди изкуството. Не претендираме за изчерпателност и професионален критичен поглед. Всичко, написано от нас, е на база искреното ни мнение като фенове и потребители.
За нас е удоволствие и привилегия да споделяме инди реалността с теб, читателю!

Коментирай

4 × 2 =