Ревюта на албуми

Lovelast – „Home“: Да се влюбиш в поп музиката (отново)

Lovelast Home - ревю
© Lovelast
Аватар за nevsmile
Автор: nevsmile

Поп музиката постоянно търси новите си идоли. Често те пристигат на бял кон (лейбъл), спечелен с луда комбинация от късмет, външност, връзки и умение за адаптация към именно тази музикална ниша, която господства на Пазара в конкретния момент. Междувременно десетки хиляди инди изпълнители, не по-малко талантливи, например, от супер звездите на „Кълъмбия рекърдс“, често не стигат по-далеч от гиг в родния си град. Надявам се инди музикантът, чийто албум представям днес, един ден да се вмъкне в челото на класациите и да замрази усмивките на „големите клечки“ в бизнеса. Защото след Bastille, които направиха чудото, Lovelast  на теория има не по-малка възможност да стори същото.

Lovelast е музикалният проект на Чейс Дженкинс (Chase Jenkins) – композитор, текстописец и изпълнител, който освен всичко друго и свири на няколко инструмента. Родом от Тексас, Чейс  прибягва към кънтрито в звученето си рядко и сякаш на шега. Ако от дебютното му EP „Midwinter“ (2013) блика лесно запомнящ се, лекичък поп в стил Backstreet Boys, то дебютният пълнометражен албум „Home“, излязъл в началото на юни, издига звученето му на съвсем ново ниво.

Chase (Lovelast)Чейс Дженкинс (Lovelast)

Home

Докато превъртах набързо „Home“ за първи път (никога не съм била от търпеливите), в някои моменти ми се струваше, че чувам характерния стил на Дарън Хейс. Наистина, в няколко тракове от албума се крие подобие на предизвикателен неподчиняващ се на формула поп звук а ла Savage Garden. В комбинация със силните лирики на Lovelast, това звучене създава магията, превърнала сингли като „To the Moon and Back“ в сензация.

Интересното е, че звученето на Lovelast е разнолико в специфичността си, защото може да предизвика както гореспоменатите асоциации с австралийската банда от 90-те, така и с настоящата поп сензация One Direction. Или още по-точно, с това как биха звучали One Direction след няколко години, когато съзреят още малко.

В „Home“ имаме както парчета с драматично звучене, готови за трейлър на някой инди филм, така и минималистични, нежни и интимни творби. Текстовете са лични и интроспективни – фокусирани върху емоцията, предизвикана от дадено събитие, а не върху самото събитие.

В официалния сайт на Lovelast откриваме следната информация: „Албумът изследва търсенето на дома, концепцията за дом. Независимо дали става въпрос за географско понятие, чувство, изпитано с някого, когото обичаш, или вътрешна нагласа – дом е усещането да принадлежиш.“

Можеш да си пуснеш албума още сега чрез Bandcamp, а по-долу те чака анализ трак по трак:

Песен по песен

„Heart“ ★ ★ ★ ★
Чудесен избор за откриваща песен с класически за поп жанра лирики, най-често използвани от бой бандите. Свеж ритъм, макар и може би трудно запомнящ се. От „Heart“ ме впечатли строфата:

And when you’re right beside
My world dances

Простичко казано, но кой ли не го е изпитвал?

„Promises“ ★ ★ ★ ★ ★
Най-брилянтно хаотичният възможен първи сингъл от „Home“. Това парче не се подчинява на никаква формула – мислиш си, че те отвежда нанякъде, че следва определена структура и… бридж или смяна на ритъма буквално издърпват черджето под краката ти. Носи асоциацията за първото влюбване, за невъзможния мимолетен копнеж, за илюзията, че си зърнал за миг мястото си в света, преди да го загубиш завинаги.

„Happy“ ★ ★ ★
На първо слушане трудно грабва. Има силен припев и общо взето всичко останало, но не и щастие. Твърде монотонна в началото и с твърде много драматизъм към края.

„Learning To Lose You“ ★ ★ ★ ★ ★
Ако „Promises“ е за неосъществимия копнеж, то „Learning To Lose You“ е за раздялата с илюзиите. Стойностен и, любопитно, доста лесен за запомняне текст:

Pull the plug, loose your grip
Find my soul at your fingertips
Let me go, let me lie
In the grave of your mind

„Try“ ★ ★ ★ ★
Интересен ритъм и нотки на гняв във вокалите, които трудно можем да срещнем да бликат толкова отявлено от подобен тип мелодично звучене.

Yet you gave what I asked for
To every love that was new

„San Francisco“ ★ ★ ★
Напоследък асоциирам Сан Франциско основно с масовите кланета, случващи се във втори сезон на сериала „Murder in The First“. Ако сценаристите я карат така, след 2-3 епизода в града няма да остане жива душа.

Сега сериозно. В този трак на Lovelast Сан Франциско е всъщност всеки град, в който сме били щастливи и влюбени, докато „преследваме сянката“ на някого. Посланието е кристално ясно, но вокалите идват малко високо.

„Dreams“ ★ ★ ★ ★ ★
Вероятно шедьовърът на албума. Ретроспекция на живота, носталгия и мека тъга по загубената завинаги младост. Можеш да чуеш цялата история за вдъхновението на Чейс за тази песен от него самия. Цялата „Dreams“ звучи като едно несвършващо интро и има нужда наистина да вникнеш в текста и да разбереш емоцията, за да осъзнаеш колко велико нещо току-що си чул.

So we run, run till the dawn
In the night’s light, we are young
And we soar till the sun
In our last breath, we’ve begun

Любов. Младост. Старост. Смърт. Вечност.

„West“ ★ ★ ★
Драматичен прочит на личните възгледи относно любовта и начините, по които човек може да изживее живота си. Проблемът е, че за поп песен, „West“ е изключително трудна за запомняне – и като мелодия, и като текст, а структурата е повече от хаотична.

„Texas“ ★ ★ ★
Интересно намигване към родния щат на Чейс – във вокалите се прокрадва неизползван досега тексаски акцент, а в музиката триумфира кънтри звученето. Приятна, но не впечатлява достатъчно. Класически B-side трак.

„Drive“ ★ ★ ★ ★ ★
Това парче е просто родено за саундтрак към „Paper Towns“, предстоящия филм по едноименния роман на Джон Грийн. Може би е едно от най-смелите в албума във вокално отношение – експериментите са много и определено сполучливи. Емоционално, дръзко, гневно, и все пак така оптимистично!

„Rescue Me“ ★ ★ ★ ★ ★
Музикалните критици, ако най-сетне обърнат внимание на Lovelast, биха определили парчето като „dreamy pop“ балада. „Rescue Me“ е за миговете, когато искаш любовта, чувствата и вълнението, което идва с нея, да те спасят, да те измъкнат от дупката и да ти дадат шанс за щастие. Песен, на която спокойно можеш да поплачеш. Идва като своеобразно тематично продължение на „Drive“.

„Yesterday“ ★ ★ ★ ★
Чейс споделя, че често смесва в песните си множество различни емоции, ситуации и личности, и именно това е базата, на която е изградил финалното парче в албума „Yesterday“.  Песента е „за това да те крепи надеждата за по-добри дни, дори и в най-трудните моменти, когато си загубил някого“. Красив текст, приятна мелодия, която докосва.

Това, в моите очи, беше „Home“. Качествен инди поп, приятно познат като идея от множество бой банди, но озарен с ярката индивидуалност на Lovelast и с потенциал за добри класирания в чартовете.

Oбложката на HOME

Оценка на Indie Beaver: 4.7/5

Бъди готин/а, подкрепи Lovelast като отделиш няколко долара, за да поръчаш албума през Bandcamp или iTunes.

За автора

Аватар за nevsmile

nevsmile

Маркетинг специалист по професия, индивидуалист по душа. Обича да търси скритите перли в инди културата. В iPod-a й ще откриеш поне 1431 песни, за които изобщо не си чувал/а. Харесва и се увлича по хипстър стила, но очилата й са си съвсем истински. Пише кратки разкази, води си хаотичен дневник и мечтае да издаде роман.
Създател и главен редактор на сайта IndieBeaver.com

Коментирай

17 + 10 =