Гост-рубрики

„Meat is Murder“ или промишлените убийства

The Smiths Месото е убийство
Снимка: © Авторът
Аватар за Mittens XVX
Автор: Mittens XVX

„the flesh you so fancifully fry

is not succulent, tasty or nice

it is death for no reason

and death for no reason is MURDER“

―The Smiths

През февруари 1985 г. излиза „Meat is Murder”, втория дългосвирещ албум на легендарната британска банда “The Smiths”. Продуциран единствено от техния фронтмен Стивън Патрик Мориси и китариста Джони Мар, албумът постига забележителен успех и става най-емблематичното издание на групата изобщо. Мориси дава хапливи интервюта в пресата, в които критикува монархията, управлението на Маргарет Тачър и цялата политическа класа на Великобритания, а освен всичко това говори за вегетарианство и забранява на останалите членове на “The Smiths” да се появяват на снимки, на които ядат месо.

С това резюме не искам да създам ореол около Мориси, тъй като голяма част от неговите публични изявления и имидж на рок звезда остро противоречат на моята лична философия, принципи и социални идеи. Въпреки това, „The Smiths” и соловата кариера на техния вокалист са оставили трайна следа в моето меломанско израстване, а техният втори албум е по мое мнение един от най-дръзките и провокативни албуми в историята на поп и рок музиката.

В брилянтната едноименна песен, с която завършва албума озаглавен “Meat is Murder” (Месото е убийство), Мориси недвусмислено заявява, че животните в кланиците и животновъдните ферми са ненужни жертви в жесток ритуал, а техните агонизиращи ревове могат да бъдат също и човешки плач. Именно идеята, че животните са индивиди, а не стоки или суровини за производство на месо, е основополагаща във философията на вегетарианството и правата на животните. За да излезеш на хищническия музикален пазар в средата на 80-те с такова послание е действително проява на огромна дързост, за която Мориси заслужава огромно уважение и без съмнение тази плоча си остава едно от най-ценните неща в моята музикална колекция.

Дали обаче феновете на “The Smiths” и Morrissey наистина си дават сметка колко силно послание носи техния хит от 1985? За да разберем какво наистина означава „Месото е убийство“ трябва да подложим на критика цялата концепция, на която се крепи съвременната философия, културни ценности и цивилизация. Защо съвременното общество смята за нормално, необходимо и оправдано да се храним с прасета и да се обличаме с крави, а  в същото време нараняването на кучета се счита за изродско и нехуманно? В действителност, в някои страни по света е прието да се храниш с кучешко месо, докато в други култури се смята за грешно да се наранява крава или да бъде заколено прасе.

Не е трудно да осъзнаем факта, че съобразно културните традиции, обичаи и норми, различните общества смятат за правилно да отглеждат масово, и в последствие убиват, определени животински видове. Същевременно други животни получават пълна закрила и право на щастливо съществуване. Истината е една – от древността до днес хората не ядат животни (както правят хищниците в дивата природа), а се хранят с мършата на няколко определени животински вида, които са били одомашнени в зората на цивилизациите.

Именно процесът на одомашняване на диви животни, а в последствие използването им в развитието на пазарните отношения между човешките общества, е първата форма на йерархия и потисничество, на доминация на един вид над друг, а след това и на доминация на едни хора над други хора… Прескачайки хилядолетия напред, стигаме до съвременната ситуация, когато отглеждането на животни за месо и други животински продукти е достигнало своите най-покъртителни размери и промишлени проявления: Унищожават се тропически гори, за да бъдат превърнати в ниви за фураж и пасища на животните в кланиците.  От своя страна кланиците представляват гигантски промишлени предприятия – консумират огромно количество питейна вода и електрическа енергия, а изхвърлят метан и други вредни газове в атмосферата. Всичко това е нужно, за да се превърнат „суровините“ – прасета, крави и други животински видове – в месо, мляко и други продукти за 7 милиарда човешко население.

Логиката на тази система е изключително проста – котките и кучетата са наши приятели, защото ние не изискваме тяхното месо, мляко или яйца, следователно нямаме проблем с това да ги смятаме за индивиди, на които да се радваме и защитаваме чрез нашия морал, култура и законодателство. От друга страна всички тези животни в кланиците, фермите и лабораториите за експерименти вече не са животни, те са суровини и стоки в глобалната икономика; те вече не са прасета, а свинско; не са крави, а говеждо; не са птици, а пилешко и т.н. Тяхното унищожение в промишлени размери вече не е убийство, а социален прогрес, измерван в икономически показатели. Когато някое животно бива спасено от кланицата и прието в нашия дом или приют за спасени от тяхната злощастна участ животни, ние отново ще гледаме на него като на индивид, а не като на поредния номер, отиващ на заколение, какъвто е бил само броени дни преди това.

„Месото е убийство“ не се вписва в нашата карнистка култура, която е нищо повече от една мощна пропагандна машина, която ни казва, че обществото обича животните и не ги убива. Последното наистина е така, всеки обича животните, които смята за близки до себе си индивиди със свой собствен живот, чувствителност и интелект (домашни кучета, котки и др.), и изобщо не му пука за онези животни с цифри, които вече са превърнати суровини, получили са своя баркод и са напълно лишени от индивидуалност; превърнати в бездушни предмети (пилешко, свинско, говеждо и пр.)

Хората са създали своите почти непоклатими идеологически и когнитивни защити, с които да легитимират убийството на животни (и да го направят невидимо и несъществуващо) в своите културни и морални ценности.  Насилието и убийството – на хора, кучета, котки, делфини и пр. – е неморално и неприемливо, защото обикновено считаме всички изброени за индивиди, същите като самите нас. Но ако имаме причини да не ги смятаме за носители на индивидуалност и права, то тогава убийството им вече е напълно нормален акт. Същата логика, която е оправдавала робството – робите са били нищо повече от безправни „животни“ (и действително обиждани на животински видове или сравнявани с животните), които са служели единствено като безплатна работна ръка, маркирани и жигосвани като животни, за да служат на доминиращата система и нейната икономика.

Аз вярвам, че всички ние имаме вродена солидарност, емпатия, любов и състрадание към другите (било то хора или животни), въпросът е дали ще осъзнаем убийството и насилие като такова, или състраданието и солидарността ни ще бъдат потиснати и жестоко репресирани от доминиращата и институционализирана парадигма. Сигурен съм, че ако размените бебета на един безмилостен ловец и един етичен вегетарианец (веган), всяко дете ще израсне по-скоро според етичния кодекс на семейството, в което е отгледано, а не биологично родено. Поне докато са малки деца. Но ако искаме да вървим към етичен прогрес като общество, да запазим природата и да постигнем устойчиво развитие, тогава състраданието към животните е необходимо условие и предизвикателство пред всички! Тези, които вече осъзнават значението на „Месото е убийство“ са онези, които са направили поне една стъпка в правилната посока.

Перифразирайки Мартин Лутър Кинг, моята мечта е свят, в който всички съзнателни същества биват третирани с уважение и достойнство. Бъдейки веган, това е мечтата, с която живея всеки ден, дори и да живея с нея във враждебен свят на неравенство и да имам сравнително малко съидейници.

Надявам се ако и ти си от тях, да не стоиш безучастен, а да използваш личните си умения, качества и интелект, за да поставиш под съмнение несправедливостите и тези системи на потисничество, излагайки ги чрез музика, изкуство, активизъм или някаква друга форма на съпротива, стига да имаш желанието да поемеш по най-удовлетворяващия твоите убеждения път към свободата.

За автора

Аватар за Mittens XVX

Mittens XVX

Създател на международното Интернет списание за хардкор/пънк DIY Conspiracy. До 2012 г. издава „Tigersuit Zine“ – българско списание за независима музика и алтернативни идеи.
Гост-автор в IndieBeaver.com.

2 коментара

  • „Аз вярвам, че всички ние имаме вродена солидарност, емпатия, любов и състрадание към другите“

    А аз не вярвам особено. Смятам, че голямата част от хората не е особен проблем да си хапват пилешко с едната ръка, а с другата да си галят чинчилата. Не е особен проблем да говорят вдъхновено по различни екологични въпроси и в същото време да използват кола за да отидат до близкия парк или до супермаркета.

    Изградили ли сме си система, при която да нагласяме фактите, така че да ни пасват на убежденията, или не засягат съвестта ни, доколкото хората все още имаме такава. И всичко това е еволюционно обословено. Едва ли ако всички индивиди от нашия вид имаха абсолютно развита емпатия, то този вид би се превърнал в толкова доминиращ.

    Темата е безкрайна и може много да се каже.
    Все пак, наистина много добра статия, добра позиция и добре написана! Поздрави!

    P.S. Този материал ми напомни за един интересен филм – „Meat the Thruth“
    https://www.youtube.com/watch?v=2uTJsZrX2wI

    • Съгласна съм с Добромир. Всеки си решава когнитивния дисонанс по свой начин, дори правейки нелогични неща като да яде пилешко и, примерно, да има канарче за домашен любимец.

Коментирай

1 × 3 =