Инди книги

Ревю: „Цветя за Виола“, Джуди Астли

Роман Цветя за Виола - ревю
Аватар за nevsmile
Автор: nevsmile

Свежа корица, решена в меки тонове и флорални мотиви – мислиш, че това просто крещи „чик лит“, нали?  Ако разгърнеш 302-те страници на „Цветя за Виола“ обаче, ще се сблъскаш с нещо доста различно…

Запознай се с Виола. Тя наближава четиридесетте, както всички около нея услужливо ѝ напомнят, и на този етап може да се похвали с брак, дете и развод с Марко, по-късно изненадващо определил се като гей, и женитба с Рийс, телевизионна звезда от второразрядна сапунка, който само няколко години след сватбата загива в катастрофа… в която е замесена една от многобройните му любовници. Преследвана от двадесетина вманиачени почитателки на Рийс, обвиняващи я за непрякото ѝ участие в преждевременната му смърт (ако беше Виола добра съпруга, Рийс нямаше да кара по нощите с някаква мистериозна жена, която ще го изостави да умре на пътя, нали така?), Виола се завръща в дома на майка си заедно с дъщеря си, докато си стъпи на краката.

Проблемът е, че въпросното „стъпване на крака“ рядко се случва толкова бързо, колкото искаме, и процесът може да се усложни от странен тип, незаконно садящ дюли между платната на магистралата след полунощ…

„Цветя за Виола“ (изд. „Прес“) не е любовен роман с драматични обрати. Всъщност английската писателка Джуди Астли представя на читателите всички необходими детайли, за да могат всички да се досетят какво точно се е случило в живота на Виола и защо, и то много преди самата героиня да го осъзнае. Саркастична, но сляпа за десетки неща, случващи се около нея, Виола бавно върви по пътя на истината. И не новият ѝ любовен интерес, не съветите на майка ѝ, не дръзките ѝ приятелки ще ѝ помогнат да си върне живота. Единствено фактите – за катастрофата на Рийс, за тайния живот на дъщеря ѝ, за пълната каша в уж подредения живот на сестра ѝ – могат да сторят това.

Препоръчвам книгата на онези, които живеят с неспособността да си простят грешките в миналото, на онези, които вярват, че не е необходимо любовта да е странна, сложна и неразбираема, и на всички, които искат да прочетат един приятен роман, идеален за някой мързелив неделен следобед.

Откъс


“ – Произшествието ви е разтърсило сериозно – обади се той. – Не е ли по-добре да ви закарам там, където отивате? Ще уредите въпроса на сутринта от по-топло и уютно място. В крайна сметка колата ви не пречи на движението.
– Всъщност… може би е най-разумно да си повикам такси. Имам предвид… – тя посочи лопатата и купчината прясно изкопана пръст. – Вие сте… зает. Аз просто ще се махна и ще ви оставя да си вършите работата.
О, Господи, защо изобщо ѝ трябваше да го казва? Сигурно щеше да е по-безопасно да се беше престорила, че не е забелязала нищо. Сега щеше да му се наложи да убие и нея. Отчайващо тъжна картина изплува пред погледа ѝ – Рейчъл си опакова вещите и отива да живее в Нотинг Хил с Марко и Джеймс. Бързо последваха и други: Наоми изважда шапката си за погребения с перо от сврака и ридае над тройния джин. Сестра ѝ и брат ѝ пътуват, за да разпознаят трупа ѝ. Убедени са, че тя винаги е била кутсуз и гледай сега какво се случи.
– Не, наистина, няма да ме затрудни. Стига да не заминавате за Шотландия или някъде там! – настоя той бодро и отново се усмихна леко налудничаво. – Просто се качете в лендроувъра и ми дайте минута да свърша тук. Но ще ви помоля да не казвате на никого, че сте ме видели тази нощ.
– Разбира се, в никакъв случай – Виола почти изкрещя думите. – Аз ви обещавам, че никога няма да кажа на никого през целия си живот. Повярвайте ми. Моля ви.
Той изглеждаше озадачен. 
– Е, добре. Не е чак толкова важно, но ви благодаря. 
– Не е ли?
Той взе лопатата и отново се ухили. 
– Не. Не знам какво си мислите, че правя тук, но аз просто засаждам дърво. Дюля, за да сме точни. 
Ха. Засаждал дърво. Дюля. Как пък не. “ /Превод: Мариана Николова/

Поръчай „Цветя за Виола“ с  отстъпка!

За автора

Аватар за nevsmile

nevsmile

Маркетинг специалист по професия, индивидуалист по душа. Обича да търси скритите перли в инди културата. В iPod-a й ще откриеш поне 1431 песни, за които изобщо не си чувал/а. Харесва и се увлича по хипстър стила, но очилата й са си съвсем истински. Пише кратки разкази, води си хаотичен дневник и мечтае да издаде роман.
Създател и главен редактор на сайта IndieBeaver.com

Коментирай

3 × три =